Днес ми попадна следната статия която много ми хареса:
Правилото на трите П: Похвали Преди да Порицаеш
Не може да не сте имали някой от тези шефове, които ви забелязват само, когато сте закъснели за работа или не сте предали навреме проекта си. Те никога не забелязват, че сте останали снощи до късно, за да допишете офертата или сте предотвратили криза с калпав доставчик.
Забелязали ли сте колко по-лесно такива мениджъри критикуват, вместо да похвалят? Сякаш от сърцето им трябва да се откъсне, за да благодарят или да помолят за нещо. А като попиташ за мнението им, започват с това колко не си прав и как те смятат, че е правилно да се направи. Как да се справим с този подход?
Наскоро имах повод да погледна на този проблем от нов ъгъл.
Преди два дни промених дизайна на новия ни сертификат. За да съм сигурен, че съм включил всички важни детайли, помолих колежката си Жени да го погледне и да ми даде мнението си. Жени отмести поглед от компютъра си, взе страницата и след около 5 секунди ми каза, че трябва да променя малко цвета и шрифта. Това ме подразни, особено след като бях прекарал почти половин ден върху този документ, но предпочетох да си замълча – все пак аз бях този, който поиска мнението й.
Върнах се в стаята си и раздразнението ми премина в недоумение. Чудех се защо някой (аз) ще се разсърди от забележки, които сам е поискал и които са му били дадени с най-добри намерения (от Жени).
И ми дойде наум следното: дори когато сме помолили за корекции, ние всъщност очакваме да ни похвалят.
В защита на Жени, трябва да кажа, че изцяло вярвам в добрите й намерения. И двамата сме много заети хора, а аз поисках мнението й, докато тя работеше по свой спешен проект. На всичкото отгоре аз не й дадох време да огледа спокойно работата ми и да формулира внимателно отговора си. При тези обстоятелства Жени даде мнението си с едничката цел да ми помогне с моя дизайн. Тя не беше критикувала, нито подигравала труда ми, още по-малко мене.
И въпреки това реакцията ми беше негативна. Не беше следствие на тона й, поведението й или думите й. Не, причината беше в моето вътрешно желание да получа похвала. Радвам се, че навреме овладях отрицателната си емоционална реакция…
Повечето време ние контактуваме с хора, които не могат да контролират емоционалната си реакция. Те може да се почувстват обидени от някого или нещо казано. Може би не вярват в намеренията ни. Може би връзката ни е недостатъчно здрава, за да приемат критика. Независимо от причината, ако ние даваме „конструктивна критика”, без преди това да сме похвалили, най-често ще предизвикаме негативни чувства.
И когато се чувстват засегнати или обидени, хората често се затрудняват да отсеят нашите позитивни намерения. Така мнението ни изобщо не достига до тях. Такива хора вероятно ще останат негативни и или ще пренебрегнат или дори оспорят предложенията ни.
Ние сме лидери и като такива трябва да работим не срещу, а в унисон с човешката природа. Затова използвайте Принципът на трите П. Винаги започвайте с честен и верен положителен коментар преди да направите предложения за подобрение.
Не забравяйте трите правила на позитивния коментар:
1. Конкретност – нека и похвалата и порицанието са максимално конкретни
Общите приказки звучат високомерно и издават непрофесионализъм. Изберете конкретни точки, аспекти за похвала. Например: „Дизайнът ти е много добър пример за изразна пестеливост и стил.” Това е по-добре от „Не е лошо дизайнчето…”
2. Краткост – кратко и ясно
Ако говорите надълго и широко, хората се изгубват и не разбират какво искате да кажете.
3. Послание – внимавайте за тона и езика на тялото си
Ако тонът ви звучи високомерно или сте се опънали небрежно на стола, човекът отсреща получава негативно послание, независимо дали вие в момента се опитвате безкористно да му обясните къде е сбъркал. Затова внимавайте думите ви и невербалнното послание да имат еднакъв смисъл.
http://www.arthuradams.bg/article.php?articles_id=20
