Записки на самотния системен администратор
(…или „Как оцелях 183 дни между хиените от счетоводството“)
– Жоре, имаш ли… <следва внима-а-ателно прочитане от някаква хартийка> … имаш ли ВИНДОЕС Хъ Ръ? Имаш я?!? Ето ти една дискета, да я запишеш за сина ми!
–––––––––––––––––––––
– Жоре-е-е! Пак не работи! Аз щракам с мишката, а пък там пише „каннот реад фром тхе специфиед дриве“ и флопито мига и се блъска… Да рестартирам ли?
–––––––––––––––––––––
– Жоре-е-е! А пък принтера пак дава грешки!
– !?!?!?
– Ами, прави – кър-къъъъър-кр-кръ…
–––––––––––––––––––––
– Жоре, аз тука пиша нещо на Уърда, а пък той ми рисува отдолу под думите със зелени чертички. Три пъти го набирам тоя текст – все същото! Ще ми преинсталираш ли Офиса, че явно се е скапал?
–––––––––––––––––––––
– Жоре, тука в стаята ни спря тока и нещо започна да пищи! Ма много гадно пищи и то от тая тежката кутия дето сега включвам компютъра към нея, а не към разклонителя… Жоре, гадно пищи… страх ме е!!!
–––––––––––––––––––––
– Жоре, аз тука си смятам с калкулатора, ама не знам какво натиснах, обаче сега ми излизат само единици и нули! А пък аз сега ще имам да въвеждам и други цифри… Ела и ми инсталирай наново калкулатора!
–––––––––––––––––––––
– Жоре, пък що така ги поръчахте тия кутии, такива траурни?!? Аз черно не обичам! Ще вземеш ли за утре някаква боя – шпрей или направо блажна, ама нещо по-весело – жълто или синьо?
–––––––––––––––––––––
– Жоре, а пък тая електронна поща… лесно ли се работи с нея? А скъпо ли е? А до себе си мога ли да пиша?… О-о-о… ама аз да не мислиш, че помня какъв номер си ми дал!… Ха, отде да знам, електронна ли ми е пощата или каква! …Поща, бе! Кутия, дето ми пускат писма! Желязна!… А, казваш, трябва да е електронна?!? Ами аз откъде да я купя такава?
–––––––––––––––––––––
– Жоре! Днеска сутринта компютърът ми не тръгва! Какво?!? Нова парола… казал си я бил вчера? Значи старата 1-2-3 вече не важи?.. А-ха! А каква викаш, била новата? 1-2-3-4-3-2-1… Чакай. Чакай! ЧАКАЙ!!! Чакай да го запиша, че толкова цифри не мога да запомня от един път!
–––––––––––––––––––––
– Жоре, аз значи записах документа на диска Це, а Любчето не го вижда!.. Т.е., как „къде го отваря“? При себе си, разбира се! На нейния компютър, на диск Це… Ха! Че къде да го запиша тогава? На Еф? Че каква е разликата? Тъй ли? Жоре, да знайш, какиното, много сложно си го направил… А, ако го запиша на дискета? На диска А, значи? Ами Любчето, къде ще го отвори? Пак на А?!?!? ЖОРЕ!!! Я СИ ОПРАВИ СИСТЕМАТА! С диск Еф става, с А – става, а пък със Це – не става! За какво ли ти плащаме заплатата, като една проста система не можеш да оправиш?
–––––––––––––––––––––
– Жоринка, а това, Линух, какво е? О-пе-ра-ци-он-на сис… Ясно, ясно… ти кажи, за тая игра с пингвините? Не? А? Какво?… И, защо питаш? А, ще ми я сложиш ли?… Откъде я взех ли? От бюрото ти! Хареса ми картинката. Първо помислих, че е някакво ново техно, ама никаква музика не можах да пусна от него…
–––––––––––––––––––––
– Жоре, кажи сега, каква е тая кутия в нашата стая? Тая де, на малкия контейнер до стената… с многото лампички? Какво… какво? Суич??? Че за какво трябва да е при нас? Той си е нещо по твоите работи, значи си го дръж в твоята стая! Какво?!? ДА – ИЗКЛЮЧИХ ГО! Тука една печка няма къде да си включи човек от тебе! И чакай – не затваряй, ами идвай по-бързо – хем ще си прибереш кутията, хем ще видиш, защо на Милена и изчезна диск Еф! Какво? Да ти включа кутията ли? Я СИ ГЛЕДАЙ РАБОТАТА, БЕ!… ТИ, НА КОГО ВИКАШ БЕ!!! ЗНАЕШ ЛИ, АКО ДОЙДА!!!
Вашият коментар